Колхида и Иберия – древните царства на Грузия
През Античността територията на днешна Грузия е била заета от две основни държави – Колхида на запад и Иберия на изток. Колхида, известна в древногръцката митология като земята на „Златното руно“, е била богата и развита държава, известна със своите металургични постижения и активна търговски отношения с гърците. Иберия (или Картли) от своя страна е играла ключова роля като политически и културен център в източната част на страната, като е поддържала контакти както с Римската империя, така и с Персия.

Тези древни царства не само са участвали в търговията и политическите съюзи на Античността, но и като предшественици на модерна Грузия са поставили основите на културната и религиозната й идентичност.

IV век – християнството като основа на културата
През IV век (късна Античност) Грузия приема християнството като официална държавна религия, което я превръща в една от най-старите християнски държави в света.
До днес официалната религия в страната остава Източното православие, представено от Грузинската православна църква. Тя е автокефална (независима) и играе ключова роля в съхраняването на духовното и културно наследство на грузинския народ.

Наред с православното християнство, в Грузия се изповядват и други религии – ислям, арменско апостолско християнство, католицизъм, юдаизъм и др., което подчертава религиозното многообразие в страната.

Грузинският „Златен век“ – културен и политически апогей
През Средновековието Грузия преживява период на огромно политическо влияние и културен разцвет, известен като Грузинския „Златен век“. В този период страната е утвърждава като значим център на изкуствата, науката и интелектуалния живот, а търговията и дипломатическите връзки с околните държави достигат нови върхове.
По някакъв начин историята на Грузия в този период напомня за Българския „Златен век“ – когато културното и духовно развитие вървят ръка за ръка с политическата стабилност и международното признание.

Управлението на царица Тамара – първата жена владетел на Грузия
Смелостта и мъдростта могат да бъдат силата на една държава – и пример за това е царица Тамара, първата жена, управлявала Грузия самостоятелно. Тя слага началото на уникален период в историята на страната, като показва как женската сила и интелект могат да водят един народ към величие.
Царица Тамара управлява Грузия през XII–XIII век. Под нейно ръководство страната достига апогея на Средновековното си влияние и се утвърждава като културен и духовен център на Кавказкия регион.

Наричана „царица на цариците“, Тамара остава символ на мъдрост, красота и храброст. Легендите разказват, че за да бъде защитено тялото ѝ от оскверняване след смъртта, тя е погребана на тайно място – едновременно на 12 различни места, което остава загадка и до днес.
Заради изключителния ѝ принос за развитието на държавата и културата, царица Тамара е канонизирана от Грузинската православна църква.

Пътят до Независимостта
В началото на XIX век Грузия попада под контрол на Руската империя, което води до значителни социални, политически и културни промени в страната. След краткия период на независимост след Първата световна война, териториите на Грузия са включени в Съветския съюз, където остават до 1991 година. С разпада на СССР Грузия възстановява своята независимост и започва активен процес на изграждане на държавни институции, утвърждаване на международни връзки и интеграция в световната общност, като същевременно се стреми да съхрани своето културно наследство и национална идентичност.